Розето не може да бъде сериозно. Просто няма как с това име. Ако се опитаме да използваме думата като прилагателно, освен бели и червени вина какво ще излезе, че пием, розови ли? Розето е непретенциозно, сладко, пият го предимно жени (е, и мъже, но не истинските), сигурно се прави, като се смесят бяло и червено вино... и т.н. Това е само малка част от митовете, обгръщащи розето в началото на XXI век.
Фактите говорят друго: преди няколко лета то сякаш изведнъж стана модерно и се озова в чашите на десет пъти повече хора в много повече страни, отколкото преди 5 години; за него започнаха да пишат и най-достолепните винени критици; почти всяка изба започна да го произвежда. Както всяка мода и тази има своите причини.
Двете най-важни:
- именно в качеството си на не особено сериозно вино розето завладява публика, която иначе не би пила вино.
- розето е еднакво добро и с най-разнообразна храна, и като аперитив. Пие се навсякъде: в ресторанта, на терасата, на пикник, парти или прием. То е неформално удоволствие, при което реколти, сортове и региони имат по-малка тежест, отколкото в останалия, натоварен със символи и информация, свят на виното.
След няколко години търсене как трябва да изглежда розето няма единствен правилен отговор. Цветът, винаги с атрактивен блясък, варира от перлено сиво-розов, през "сьомга" или "лучена люспа" до интензивен ягодово-малинов. Телата са елегантни, но не задължително леки; стегнати или пищни; сладнеещи или съвсем сухи. Вкусовите аромати включват ягода, череша, малина, кайсия, цветя, билки, подправки, а за готовите за нови изживявания, сетивни и финансови - опияняваща минералност.
Как става и кой го прави?
Става лесно и почти всички го произвеждат, някои страни - само за износ (например Аржентина). Между другото добрият тон при пиенето на вино предполага да знаем поне това, че розе НЕ се прави, като се смесят бяло и червено вино. Най-общо казано, произвежда се от червени сортове, след кратък контакт на ципата (в която се съдържат багрилните вещества за едно вино) с гроздовия сок. Единственото вино, което може да се произвежда от смесването на бяло и червено, е розовото шампанско.
Ако си представим стилистичната палитра при розето като глобус, нека разгледаме Севера и Юга върху него. Двата абсолютно противоположни стила, към които малко или много се причисляват всички останали: Франция и САЩ.
Северът, или Франция, е лидер в производството на розе с 25% от световната продукция. Най-известните френски розета, дали името на цял един стил, идват от областта Прованс. Характерни за тях са блед цвят с нюанси на сьомга, аромати на зрял плод, минерали и т.нар. garrique-нотки: хвойна, розмарин, дива мащерка, лавандула; мощни и сухи тела. Север, защото едновременно с високия фактор на удоволствие тези вина въплъщават в себе си и хладна, благородническа въздържаност.
Югът, или САЩ: когато става дума за вино, под САЩ обикновено се има предвид Калифорния, откъдето идват 90% от американските вина. Стилът, с който Калифорния ще остане в историята на розето, е т.нар. blush wine (англ. to blush - поруменявам) - сладникаво и ниско алкохолно вино. Тънкият пазарен усет на американците не харесва френската дума rose, защото тя крие опасност от объркване (англ. rose – роза). Юг, защото "изчервилите се" вина шептят с горещи, сладки думи и често можете да ги видите сервирани в пластмасова чаша, с лед и сламка.
BG-Ros(а)e: преди 6-7 години българските розета се намираха във фаза "пионерска връзка" – като цвят и като аромат – и твърдяха, че това е истината. Логично за нация на червеното вино, за каквато българинът се смята. За щастие и у нас бързо се разчу, че розетата в стил "Бандол" не са развалени, а много интересни вина и стилът пое и в тази посока. С добър успех при това.
Как се сервира?
Сервира се охладено. Ако ви липсва специална чаша за розе, която е с леко разтворен край, използвайте чаша за бяло.
Да консумираме ли розе?
Да! С него и маратонки, и вечерно облекло ще ви стоят еднакво добре.
А къде...в „Ел Симпатико” разбира се